ПРЕТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; прето̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа, преливам течност от един съд в друг или обратно в същия, обикн. за да отстраня утайка и под.; претакам. Дошло време да се бере гроздето. Дядо Божил отишъл на лозето, завел и дявола да бере. Обрали гроздето, смачкали го на вино и го преточили. Тогава дядо Божил накарал дявола да очисти линовете и да изхвърли джибрите в реката. Елин Пелин, Прик. I [еа]. Има си Тошо деветдесет и девет залисии: .., виното или ракията ще преточи, плуга ще посчука. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Като налеят [българите] .., чакат го [виното] да преври от само себе си, преточват го веднъж и оставят си го да презимува. Г. С. Раковски, П I, 75. преточвам се, преточа се страд. „Виното се преточва в точно определени моменти. Целта е утайката да остане на дъното. В тези бурета се събират по 10 — 15 кг. Не я хвърляме, после я използваме за ракия.“ С, 2005, бр. 4337 [еа]. След връщането на кораба в български води евтиното гориво се преточва в цистерната. Дем., 2001, бр. 60 [еа].
ПРЕТО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; прето̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, наточвам, наострям повече, отколкото трябва. Преточил си ножа, та се подвива. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 739.
2. Точа, наточвам, наострям повторно. За да приложи при такива условия скоростните методи, всеки път той трябваше да преточва инструмента, придавайки му нов ъгъл за рязане. РД, 1950, бр. 186, 1. преточвам се, преточа се страд.