ПРЕТРЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от претривам и от претривам се. Не зная от претриване ли е, или от изобилната пот, но под едната презрамка на гърба му е образувана рана. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 67. Трайно ли е настоящето положение на работите в Турция? .. Самите турци, когато им се зададе това питане, започват най-напред с претриване ръцете и чупене пърстите си. БД, 1909, бр. 25, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)