ПРЕТРОПОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; претрополя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. претрополѝл и претрополя̀л, -а, -о, мн. претрополѐли, св., непрех. Преминавам бързо с трополене, тропот. Скоро едноконната каручка претрополя край железопътната станция на селото и запраши по междуселския път. К. Константинов, Избр. разк., 144. Сред улицата с шум претрополя файтон. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 254. Нямаше много хора из заведенията, а по шосето сегиз-тогиз претрополяваха каруци и шопи с двуколки. К. Константинов, ППГ, 89. От избуялите царевици, .., изскочи каруца, претрополя през брода на Росица и препусна през равнината. ЛФ, 1958, бр. 40, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)