ПРЕТЪРКА̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от претъркалям и от претъркалям се; претъркулване, претъркалване, претърколване. Гамбусино и Антонио Перильо .. увиха ремъците около краката им [на пленниците]. После ги вързаха за отделни камъни, та да не могат и с претъркаляне да се преместят от местата си. В. Радков, Избр. пр V (превод) [еа]. Телма .. гледаше как Хенри учи Лора и Крис на самоотбрана. .., удрянето, .., подвикването, .., хвърлянето и претъркалянето се демонстрираха достатъчно леко, за да не причинят нараняване. В. Георгиева, С (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)