ПРЕТЪРКУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; претърку̀ля̀, претърку̀лѝш, мин. св. претърку̀лѝх и претърку̀лна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. претърку̀лнат, св., прех. Премествам, преобръщам нещо с търкаляне; претъркалям, претъркалвам, претърколвам, изтъркулвам, изтъркалвам, изтърколвам. Вие претъркулвате камък надолу по урвата. Камъкът тръгва сам, но скоро среща по пътя си други камъни и те го последват. Хр. Одисеев, ТН, 55. // Повалям, събарям някого. Заведоха ме долу в карцерите. .. стегнаха ме особено силно. След това .. ме претъркулиха по гръб. С. Флорин, СЗ (превод) [еа]. претъркулвам се, претъркуля се, претъркулна се страд.
ПРЕТЪРКУ̀ЛВАМ СЕ несв.; претърку̀ля̀ се и претърку̀лна се св., непрех. 1. Премествам се или падам от някаква височина с търкаляне; претъркалям се, претърколвам се, претъркалвам се, изтъркулвам се, изтърколвам се, изтъркалвам се. — Хайде ела при кака! — предлага Маргаритка и той се намества усмихнато на предното седалище между нея и моряка .. Митко се претъркулва като топка назад и се заравя в сеното. П. Незнакомов, МА, 60. Сянката, дълга и тясна, се местеше и задрямалите на нея хора бързаха да се претъркулнат, за да попаднат пак на сянка. П. Велков, СДН, 334. Джонко, види се, беше бърз и гъвкав като змия — никой не разбра как стана: пандуринът се претъркули пред нозете на Болярски. А. Страшимиров, ЕД, 82. Като се намести, Чрънат неочаквано ритна в гърдите оръженосеца до стремето, тъй че оня се претъркулна на тревата. А. Дончев, СВС, 136. ● За сълза. Тя [Харула] размаха над главата си бяла кърпичка и без да се смущава от погледите на моряците, попи с нея сълзите, които се претъркулиха от очите ѝ. Ст. Сивриев, ПВ, 95. Току се кораба затули / и огън-сълза из очи / полекичка се претъркули. П. К. Яворов, Съч. I, 19.
2. Прен. За слънце, луна — изминавам своя път по небосклона; претъркалям се, претъркалвам се, претърколвам се. Слънцето се претъркули, а работата още не е свършена.
3. Прен. За период от време — преминавам, изтичам неусетно, бързо, незабележимо; претъркалям се, претъркалвам се, претърколвам се, изтъркулвам се, изтъркалвам се, изтърколвам се, отъркалвам се, отърколвам се. — Много се увлякох, майко .. А виж, че и тази нощ се претъркулила, без да съм свършил работа. К. Калчев, ЖП, 374. Лятото се е претъркулило, земята е народила своите плодове. С. Северняк, ИРЕ, 380. Отлитаха дните и седмиците, като тежки камъни се претъркулваха и месеците, а революцията идеше. А. Гуляшки, Л, 508. Лятото неусетно минаваше. Претъркули се и юли. К. Калчев, ПИЖ, 173.