ПРЕТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; претърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Разг. Претичвам, пребягвам. Павел и Петър претърчаха през двора и уловиха баща си отстрани. Елин Пелин, Съч. III, 58. И все пак сред мрак, аз гледах с необикновено любопитство .. Прошумолява наоколо и ми се струва, че нещо претърчава точно пред краката ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 53. Претърча [Хубавка] из сичкия палат плачешком. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 57. Яшмак развяла татък була, / по чехли претърча — „Минава караула!“. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 251. Там ветрец със крила си леки вей, / в полите им трева се зеленей — / коне са претърчали? К. Христов, ОВ, 11.