ПРЕТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; претѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. претѐгнат, св., прех. Диал. Стягам много силно, здраво; престягам. Н а й д е н: — Ти ще отидеш при него, .., за да се отървеш от своя мъчител? .. М и л к а н а: — О, аз не ще го направя, защото не е угаснала в сърцето ми любовта. Но не претягай много въжето, с което си ме привързал до себе си, за да не ме одушиш. Р. Стоянов, М, 55. Излезе люта змия, / претегна му на кон нозе, / па си вдигна втора глава, / та му върза бели ръце. А. Дювернуа, СБЯ II, 1886. Дайте ми тънки махрами, / да си сърцето претегна, / да си раната превържа, / дано кръвта си да запра. Н. Геров, РБЯ IV, 386. претягам се, претегна се страд.