ПРЕУВЕЛИЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изопачаване, пресилване на фактите, неточно, невярно представяне на нещо чрез засилване на характеристиките или значението му; преувеличаване. Селяните от Стипочево обичат много преувеличенията. Те преувеличават добивите на мляко от дойна крава и царевица от декар, наричат шосето край селото магистрала, бакалията — супермаркет. Й. Попов, ИЖП, 28. Може да се каже без преувеличение, че най-малко осемдесет на сто от града представлява .. едноетажни къщи. П. Вежинов, ДМ, 40. — Слушам аз — олелия. И беж пред канцеларията .. Разбрах, че нещо става с Гроздан. И като се хвърлих .. — С големи преувеличения той разправи как метнал десет жени като парцали .., та се махнали. Г. Караславов, ОХ I, 441. Да се говори за Чеховото влияние у нас и за неговото въздействие върху развитието на нашата литература, това би значело без преувеличение да се проследи историята на българската литература от 80-те години на миналия век до наши дни. В. Йосифов, Избр. тв. I, 134.
2. Остар. Литер. Хипербола. Стилно средство, в което с художествена цел нещата силно се преувеличават, се нарича хипербола /преувеличение/. Христом. VI кл, 13. Преувеличение /иперболата/ дава на предмета, за когото е думата, някоя по-горня или по-долня степен, отколкото си е в самата истина. Д. Войников, РС, 54.