ПРЕУМОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; преуморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Уморявам прекалено много. — Бърже си карала, булка, изпотила си ги [конете]. Колко пъти съм ти думал да не ги преуморяваш. Ст. Марков, ДБ, 88. Но ако актрисата поради претоварването ѝ с роли бе преуморила паметта си, старите си роли помнеше много добре. Нима не можеха да ѝ дадат няколкомесечна почивка, за да отмори преуморената си нервна система? Ст. Грудев, ББ, 68. Лошото осветление преуморява очите и води до късогледство. Анат. VIII кл, 153.
ПРЕУМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; преуморя̀ се св., непрех. Уморявам се прекалено много. Веднъж припадна [Деса] от преумора и трябваше да я носим на ръце. След това обясняваше най-убедено, че това не било, защото се е преуморила, а защото и тя не знае как ѝ прилошало. Д. Жотев, ПМИ, 127. Сама го [кейка] приготвих. Мъжът ми се сърди, че се преуморявам, но за мен е истинско удоволствие да си правя всичко самичка. М. Грубешлиева, ПП, 27. При него дойде жена му, скара му се: — Видя слънчев ден и се забрави. Много не се преуморявай, още не ти е минала кашлицата. К. Петканов, ОБ, 32. Въкрил бързаше да свърши колкото се може повече работа и на полето, и в двора, та жена му .. да не се преуморява. Г. Караславов, ОХ IV, 408. Той се е преуморил покрай изпитите си, та сме решили да почиваме юнашката. Др. Асенов, СВ, 8.