ПРЀУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е натрупал изключително много знания; много учен. ● Нар.-поет. У ч е н и п р е у ч е н; у ч е н, п р е у ч е н. В заседанието .., на дневен ред беше изборът на една тричленна комисия, която да преобърне горнобългарското наречие на речените книжки в македонско. .. Събранието избра за речената комисия ..: Ив. Найденова, .. Стамболский и .. П. Р. Славейкова, .. Между тримата ни един нямаше македонец. Аз си помислих: „Как ли тие трима избрани членове, макар колкото и да бяха учени и преучени, ще могат да напишат учебници на наречие, което никак не знаят?“. К. Шапкарев, ВБМ [еа]. Откако се изучил тамо колко шчо знаеле даскалите, си дошол дома при татка си и при майка си. Тие много се зарадвале, кога го пречекале сина си учен и преучен. СбНУКШ ч. II, 102. Да си учено, преучено. СбНУ ХII, 251.
2. Разг. За книга — който е изпълнен с прекалено много знания, информация. На изкуствения славей пък определиха място върху една копринена възглавница до самото легло на императора. .. Капелмайсторът написа за изкуствената птица двайсет и пет книги — учени, преучени и пълни с най-мъдри китайски слова. Св. Минков, АП (превод) [еа].