ПРЀФА, мн. няма, ж. Вид игра на карти. В градец като Р. много лесно е да се види човек с всички по-интелигентни граждани, стига само веднаж да обиколи по-големите кафенета, дето те прекарват свободното време в бистрене политика и в забавни мухабети над префата и таблата. Т. Влайков, Съч. III, 63. П е н ч о: — Господиновци, слушайте да ви дам аз определението на днешнята цивилизация у нас: Да знаеш да са носиш по модата, тъй... алафрансе; да знаеш да играеш на билярд, на префа. Д. Войников, КЦ, 40-41. Не могат да мълчат, когато играят на префа или на табле. Хр. Ботев, Съч. 1950, 11. Един от новата мода ерген отхожда на къра да играе на префа, да си извади хляба. П. Р. Славейков, СКНГ, 63.
— Гр. πρἑϕα.