ПРЕФЕРА̀НС, мн. няма, м. Вид нехазартна игра на карти обикн. за трима или четирима души с 32 карти, като печели този, който има най-много вземания или обратно — който няма нито едно вземане. — Няма ли да изиграем един преферанс? — попита търговецът, като изпъна дългите си крака. Ем. Станев, ИК I и II, 271. — Ако те направя министър, можеш ли да спечелиш предстоящите избори, наемаш ли се да обезсилиш опозицията? — .., няма да им дам ни една взятка така да вземат — отговаря Бенуа със светнали очи, като че въпросът се е касаел не до избори, а до една партия преферанс. Ал. Константинов, Съч., 178. Няма да споменавам .. за шмекериите му, когато играе преферанс. Л. Минкова, Разк. (превод) [еа].
— От фр. préférence ‘прeдпочитанe, прeдпочитаниe’ прeз рус. прeфeранс. — Друга (остар.) форма: п р e ф e р а̀ н ц.