ПРЕФИГЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от префигирам като прил. Езикозн. За дума или за основа на дума — който има префикс, представка; префиксален. За българския глагол е характерно натрупване на представки .. Обикновено към префигирания глагол се прибавя нова представка: избера — преизбера, .., поразтребя, .. надомъкна. Ст. Георгиев, БМ, 215. Имена като доставка, поправка, отливка, покривка са от префигирани глаголни основи за означаване на отвлечени действия или предмети, характеризирани като резултат от действието на мотивиращия глагол. Ив. Куцаров и др., СБЕ, 251. Те [префиксите] се свързват с произвеждащи глаголи от двата [глаголни] вида, както и с префигирани глаголи: понаучи, .., изпоцапа, препрочита .. Семантичните признаци, които се внасят в значението на префигираните глаголи, може да се обособят в по-общи значения. В. Радева, С, 186. Производните префигирани наречия могат да бъдат производни от префигирани прилагателни и непрефигирани наречия. Й. Пенчев и др., СР, 9.