ПРЕФИГЍРАНЕ, мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от префигирам и от префигирам се; префиксация. Извънредно сложни са случаите с викам, кова, лея, сека и трия. Тук се преплита префиксация на едни и същи значения с различни представки, .., наблюдава се .. частично контекстуално префигиране на някои значения. К. Иванова, ДГП, 110.