ПРЕФЍНЯМ, -яш, несв.; префѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям нещо да стане прекалено фино, съвършено; усъвършенствам. Цивилизацията префини умовете. Ив. Вазов, Съч. ХII, 149. У него [Бъркола] се беше родило желанието да опита и този вид удоволствия, каквито вековете бяха префинили и превърнали в изтънчен, .. прекалено привлекателен разврат. Д. Добревски, БИ, 218. Както един добър войн, упражнявай ума си в разни начина .. Изпечи и префини го чрез огнени опити. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 21.
2. Остар. Пречиствам, рафинирам (Ал. Дювернуа, СБЯ). префиням се, префиня се страд.
ПРЕФЍНЯМ СЕ несв.; префѝня се св., непрех. 1. Рядко. Развивам финес, изтънченост в поведението, обноските, външността си.
2. Остар. и диал. Отслабвам.