ПРЕФУНЯ̀Л, -а, -о, мн. префунѐли. Диал. Прич. мин. св. деят. от префунея като прил. За човек — който е настръхнал, посинял или побледнял поради студ, изстиване; нафунял. И друг път са идвали туристи .. Изкачиха се префунели от студ. Направих им чай от риган, пуснах ги на топло. Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 13-14. Тя седеше на камъните свита о̀две, .., префуняла от студ. Елин Пелин, Съч. II, 24. Снежен прашец се ръсеше по заледената земя .. Префунели дечурлига дигаха зачервените си нослета и се вторачваха във високото сивопепеляво небе. Г. Караславов, ОХ III, 534. Гледам — насред пътя спрял трактор, а до трактора едно младо момиче .. Омацано с масло, .., префуняло от студ. И. Петров, НЛ, 129.