ПРЕФУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; префуча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Профучавам. Тренът лети. Префучават други тренове в обратна посока. Б. Шивачев, ПЮЖ, 130. Догдето да усетим, префучахме през .. Асеновград .. и се намерихме в .. Бачковския манастир. Н. Стефанова, РП, 93. Без да вземе разрешение, нарушавайки най-грубо аеродромната дисциплина, след един летателен ден Дамянов префучал с „По — 2“ покрай командния пункт и излетял. С. Северняк, ОНК, 73. Щом влязох в гората, една стрела префуча край мене и се заби в близкото дърво. М. Марчевски, ОТ, 459. Ту от едната, ту от другата страна префучаваше някоя каруца, конете бясно се мятаха. Й. Йовков, ЧКГ, 233. Заяко я замери с пилата, свраката кривна на една страна, после на друга, пилата префуча край нея и излетя през вратата. Й. Радичков, СР, 126.
2. Спирам да фуча. Бурята префуча.