ПРЕХВА̀ЛА ж. Остар. Книж. Твърде силна, прекалено голяма похвала. Дописникът .. пише: „Читалището ни, господине редакторе, не е за прехвала“. Е. Каранов, РБ [еа]. Бръзината и леснината не са всякога за прехвала: който бързо и лесно учи и запамятява, той бръзо и лесно забравя чтото е учил. Й. Груев, СП (превод), 289.