ПРЕХВРЪ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехвръквам и от прехвръквам се; прехвърчане, прехвърчаване, прехвъркане. Като някакви екзотични златни цветя меко блестяха кубетата на църквите и статуите. Тази красота сякаш бе паднала от небето при прехвръкването на някой небесен разточителен ангел. Сл. Караславов, ВА, 217.