ПРЕХВЪ̀РГАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); прехвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Прехвърлям. Иде [Станининото дете] в градинката, .. събира накуп камане и прехвърга ги през стоборът. Л. Каравелов, Съч. V, 192. Човек, ако би да иска да знае отдалеч как се отивали досега нашите училища, .., колкото и да би той и да рови и прехвърга нашите стари, нови вестници, .., не би могъл да си състави точни понятия. Р. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 61. Като ги отберат тъй, работниците прехвъргат изново парцалите и им отрязват сичките корави части като ръбове, копчета и др. Т. Икономов, ЧПГ, 112. прехвъргам се, прехвърля се страд. прехвъргам си, прехвърля си взаим.
ПРЕХВЪ̀РГАМ СЕ несв. (остар. и диал.); прехвъ̀рля се св., непрех. Прехвърлям се.
— Друга (диал.) форма: п р е в р ъ̀ г а м.