ПРЕХВЪ̀РКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехвъркам и от прехвъркам се; прехвърчане, прехвърчаване, прехвръкване. В хралупата у старите дръве са чуе шумтене: това са прилепите, които са се събудили и са приготвеват за своите нощни прехвъркания. Ив. Богоров, СИНЕ, 45.