ПРЕХВЪ̀РЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехвърлям и от прехвърлям се. Рътлината, която им се видеше лесна за прехвърляне, се оказа върла и пространна. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 36. — Хванаха ни. Още при прехвърлянето на стената ни усетиха. Почна стрелба. Б. Райнов, ЧЪ, 157. Някои четяха разпокъсана от прехвърляне през ръцете книга. Б. Болгар, Б, 49. — А ти, Темчо, още утре ще уредиш прехвърлянето на детето в друго училище! П. Незнакомов, БЧ, 35. — Да отидем при .. адвокат, за да проучим как точно стои въпросът с прехвърлянето на жилището на твое име. Ал. Томов, П, 139. Още от самото начало нападателите на „Динамо“ започнаха бързо и настойчиво да атакуват, като си служеха с дълги прехвърляния, със смени на местата и остри врязвания пред вратата на „Червено знаме“. ВН, 1955, бр. 200, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)