ПРЕХЛА̀С, мн. няма, м. Обикн. с предл. в. 1. Състояние, при което съзнанието на човек е изцяло насочено към нещо, което силно го е впечатлило и е предизвикало възторг, възхищение у него, поради което той не забелязва, не възприема, не чувства нищо друго; захлас, унес, забрава. Тълпа деца вървят подир стражаря / и слушат в прехлас и нежна радост / възторжената песен на медта. А. Далчев, С, 101. Помниш ли кога двамина / се разхождахме в прехлас / из омайната градина / в късния вечерен час? Ив. Вазов, Съч. V, 175. Монблан! Видение! .. / .. твоя вид подсеща / към чудни блянове ума очаровен. / .. / И на̀ защо сега душа ми тръпне цяла / в прехлас пред твоя вид, Монблан. Ив. Вазов, Съч. III, 84. // Пълно вдълбочаване в някакво интересно или приятно занимание, при което не се забелязва нищо наоколо, нищо друго; захлас, унес, забрава. Пред воденицата, .., седеше на един голям пън Иванчо Бакалчето и, като кривеше в прехлас глава ту на една, ту на друга страна, свиреше унесено. Елин Пелин, Съч. I, 95. Лазар поглежда долу и вижда лудата игра и прехласа на младата Христина. Б. Ангелов, ЛС, 271. Ангел, същ мъж могъщ Кукузел, свойта власт / в храм пилей с глас в прехлас. В. Марковски, СМ, 57.
2. С предл. д о и в съчет. с гл. с м е я с е, п л а ч а и др. Спиране на дъха, задъхване; захлас, захласване. Тя е обърнала наопаки дрехите, .. Дълго не може да разбере тя защо не се срещат копчетата, .. Изненаданите деца от тая разсеяност на майка си се кикотят до прехлас и тя не ги чува. Вл. Мусаков, СбЗР, 417. // Силен възторг, възхищение. Хванал я отново под ръка, като при посрещането, Азиз завежда императрицата на падишаховия диван и ѝ посочва дясното от него място. Всички са в прехлас от това така силно подчертано уважение към една жена. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.