ПРЕХЛА̀СВАМ, -аш, несв.; прехла̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прехла̀снат, св. 1. Прех. Довеждам някого до прехлас, ставам причина някой да изпадне в прехлас. Онова, което съставлява най-грамадното украшение на Петербург, което прехласва чужденеца, е Исакиевската черква. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 151. Прехласна ме не толкова хубостта ѝ, а оная одухотвореност на чертите и приятният тембър на гласа ѝ. Й. Демирев и др., ОС, 15. Стефан Стамболов .. обича веселбата, пее тъй хубаво, че прехласва слушателите. А. Каралийчев, ПГ, 200-201. Той [дядо Мирю] ми разказваше за живота на разни зверчета и птици. Разказите му ме прехласваха. Ем. Станев, ЯГ, 15.
2. Непрех. Остар. Прехласвам се. Във времето на обеда Спас прехласваше, като гледаше плодовете, що бяха набрани. ИГ (превод), 84.
ПРЕХЛА̀СВАМ СЕ несв.; прехла̀сна се св., непрех. 1. Изпадам в прехлас, силно се впечатлявам от някого или нещо, като обикн. преставам да забелязвам или да мисля за нещо друго; захласвам се, забравям се. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Подпрян на кепенците на някой симидчия, Стойко се прехласваше по карагьозите, що опъваха въже между къща и къща и се плъзгаха по него над главите на зяпналата тълпа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 19. Мама запя: .. Митко просто настръхна. Не, не е точно тази дума — прехласна се момчето. В. Бончева, АП, 29. Слушах клепалата .. и най-вече се прехласвах от патриаршеската камбана горе на върха, дето над звънарницата искряха отблясъците на големия позлатен кръст. Ем. Станев, А, 9. Симеон, като видя чудната вещ, тутакси се прехласна от хубостта ѝ. А. Гуляшки, ЗВ, 67. // Изцяло се вдълбочавам в някакво занимание, мисъл и др., без да забелязвам нищо друго; захласвам се. До такава степен беше се прехласнал в точния си огън тоя млад .. артилерийски командир, че започна да вика .. свойте подофицери да видят какво се казва шрапнелен огън! Ем. Станев, ИК III и IV, 287. Из гората се провикваха косове, във висините се прехласваше в песента си чучулига. П. Бобев, ЗП, 59. Над тъмни пропасти замислен конник броди. / Пред него път ..; а где го води — / .., сам не знай: .. — / така се бе прехласнал и унел. К. Христов, ЧБ, 8.
2. С предл. о т и в съчет. със същ. с м я х, п л а ч и др. Не мога да си поема дъх, задушавам се (от много силен смях, плач); захласвам се. Хванати за кореми, еснафлиите се прехласват от смях. Ал. Константинов, Съч., 115.
3. Обикн. с предл. п о. Много харесвам, увличам се по някого или нещо; захласвам се, занасям се. — На кораба го познават най-малко трима .. — Аз лично — от малък. Виках му „чичо докторе“. И жена ми се прехласва по него — тя пък е била негова студентка. Н. Стефанова, ПД, 111. Тя се прехласва по джаза, а той — по футбола.
◊ Намерил съм, че (та) съм се прехласнал. Разг. Самозабравям се и искам повече от това, което имам, без да го заслужавам.