ПРЕХЛА̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехласвам и от прехласвам се. Помня само ефекта на представлението [на кинематографа]: пълно прехласване от изумление и възторг, и то не само между децата, но повече у възрастните. К. Константинов, ППГ, 72-73. Пред очите на целия сбор, и при викове и смехове, турчинът, чушнат от Безпортева, тръгна нататък .. — Кой знае, кой знае!... мълвеше си Марко, .., още не дошел в себе си от учудване и прехласване от онова, което .. видя. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 83. — За пръв път ли идвате в Москва? — запита спътникът му, изненадан от прехласването на младия си другар. В. Геновска, ПЮФ, 6. Всичко това ти го наприказвах, защото ми додеяха някои прехласвания по царските истории, които никак не са нещо ново. Ем. Манов, ПС, 51. От пълно прехласване до пълно отричане — .. се движат мненията на привържениците и отрицателите на хевиметъла. Диал., 1990, бр. 7, 13.