ПРЕХО̀ЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехождам1.
ПРЕХО̀ЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прехождам2 и от прехождам се; преходене2. От честото променение на епитропите и прехожданията на училищните документи от ръце на ръце много важни .. и потребни работи са пропаднали и са ся разгубили. П. Р. Славейков, ГУ, V. Почивателна [тире] ся употребява: .. 2) Кога ся отпуща някоя дума; .. З) При сяко .. прехождане в друга мисъл в речта. Ив. Момчилов, ПСЕ, 178. Така проскомидията, която е служила за прехождане от литургията на оглашените към литургията на верните, отпосле, когато оглашени в черквата са останали твърде малко, пренесла се е в сегашното си място. ПСп, 1873, кн. 7-8, 62.
ПРЕХО̀ЖДАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от прехождам3 и от прехождам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.