ПРЕХРА̀НВАМ, -аш, несв.; прехра̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Осигурявам прехрана (в 1 знач.) на някого; издържам2. Той е работник като мене, беден занаятчия. Има само две ръце, няколко чука и една наковалня. С тях прехранва честно многочисленото си семейство. П. Здравков, НД, 158. Майка му [на Чарли] беше вдовица, .. прехранваше сама малкото двучленно семейство, като шиеше рокли и бельо на .. жени из квартала. П. Вежинов, СО, 80. Да беше жив мъжът ѝ, той щеше да ги прехрани с малката си платка. Ив. Вазов, Съч. VII, 117. Той взел пръстена за сто и пет лири .. той! .. А доскоро помагаше на един пътен фотограф и едва прехранваше себе си и жена си. Д. Калфов, Избр. разк., 298. „Да се върне сега Златко, си мислех, па да не работи: аз ще изкарвам да го прехраня.“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56.
2. За място, район — източник съм на прехрана (в 1 и 2 знач.). Колибите им [на Грашев и Медаров] се намираха в една и съща местност, .., която ги прехранваше. Д. Фучеджиев, Р, 75. Златишкото поле е важно в много отношения .. Това поле е .. доволно обширно .. самата му почва е била дотолкова плодородна, щото е била в състояние да прехрани няколко хиляди гладни хора. Л. Каравелов, Съч. V, 9. Съвсем друго можеме да кажем за оние материци, като например за Азия, за Африка и за Америка, които и до днес още прехранват многочислено народонаселение само с диви животни. Знан., 1875, бр. 15, 228.
3. Храня, нахранвам повече, отколкото е необходимо. Ще ме накарат някой ден да те изгоня и никой не ще те прибере на работа. С какво ще храниш децата тогава? — Ех, хаджи, зер сега много съм ги прехранил? Все ще намеря парче хляб. П. Здравков, НД, 47. — Брее! Много сте се загрижили за народа! — усмихна се иронично Тюлев. — Прехранихте го вие с народняците и демократите. Г. Караславов, ОХ II, 577. Не прехранвайте животинчетата, защото лесно затлъстяват. ЗЖ, 2005, бр. 100, 51. ● Обр. — Да не сте ги [краставиците] прехранили с тоя изкуствен тор, Братане? — прошепна загрижено и .. Славка, която работеше в градината. Ст. Даскалов, ЗС, 173.
4. Остар. и диал. Осигурявам прехрана (във 2 знач.); изхранвам, храня, нахранвам. Ако намерим по кола и половина сено — това е. А с кола и половина какво ще прехраниш толкова добиченца? Т. Влайков, БСК II, 177. Майката трябва .. да люби чедото си, .. разумно. Тя трябва да ся грижи не само как да прехрани и облича тялото му, докато е още малко, но трябва и да го възпитава. ИЗ 1877, 1881, 170. Като преминаха израилтяните Червеното море, скитаха са много време в пустинята. И защото бяха оскудни от хляб, Бог ги прехрани; защото в разстояние на четиридесет години падаше от небето секий ден храна на зърна, която нарекоха манна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 41. От кравата не искаха ни много мляко, ни да е тлъста. Доста беше да прехранва телето си. Т. Икономов, ЧПГ, 33. // Нахранвам. Мъжко ѝ дяте [на Черашка] приплака, / легна да го прехрани, / прехрани и приспива. Нар. пес., СбНУ IХ, 54. прехранвам се, прехраня се страд. от прехранвам в 1, З и 4 знач. Българина е длъжен да дава и хапката от устата си и ризата от гърба си, за да са прехрани и облече царския аскер. НБ, 1877, бр. 62, 244.
ПРЕХРА̀НВАМ СЕ несв.; прехра̀ня се св., непрех. 1. Само несв. Осигурявам прехраната си (в 1 знач.), препитанието си; препитавам се, издържам се, изхранвам се, живея. Един човек ходил с каручката си от село на село, продавал разни басми и се прехранвал. Елин Пелин, ПР, 123. — Ако заводът спре, ще спрат и рудниците. А от двете предприятия се прехранват няколко хиляди души. Х. Русев, ПЗ, 304. Някога баща ми бе книжар, но много малко книги продаваше .., не бих могъл да си представя как щяхме да се прехранваме с продажбата на книги. В. Йосифов, Избр. тв I, 110. Живели си сами-самички един дядо и една баба .. Дядо ходел от къща на къща, сечел дръвца, носел водица — така се прехранвали. СбХ, 28.
2. Осигурявам прехраната си (във 2 знач.), храната си; изхранвам се, храня се. Земята била суха, напукана и спечена. Нито маниоката, нито бататите могли да развият хранителните си коренища. Затова племето вече се прехранвало само от лов на дивеч. Гр. Угаров, ПСЗ, 504. Прехранвал се [Личо] със сухо парче хляб или сланинка, когато му дадели свои хора. К. Георгиев, ВБ, 68. Калоферската община .. давала му [на Б. Петков] нещо като пенсия около 1500 — 2000 гроша, колкото да може да се прехрани. З. Стоянов, ХБ, 30. Подскачаха косове и всякакъв друг дребосък, който се прехранваше от омекналите плодове. Д. Фучеджиев, Р, 158. Той намира у обществото каквато му работа иде отръце, та с нея не само да ся прехрани, но еще и лесно и угодно да ся помине. Й. Груев, КН З (превод), 23.