ПРЕХРА̀НВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от прехранвам и от прехранвам се. Бреговете на реката тук изобилствуваха с блатни птици, което не бе без значение за прехранването на ордата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 50. Преодолявайки естествената съпротива на детския организъм, прехранването може да се превърне в устойчив навик и да доведе до тежко затлъстяване. ЖД, 1967, кн. 12, 20. Наблюденията в детската консултация показват, че у нас по-често се среща прехранване, отколкото недохранване на кърмачетата. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 109. Диви са тези, които нямат никакво понятие от общество и граждански живот, те са грижат само за неизбежното си прехранване. С. Бобчев, ПОС (превод), 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)