ПРЕЦЪФТЯ̀Л, -а, -о, мн. прецъфтѐли. Прич. мин. св. деят. от прецъфтя като прил. 1. За растение — който е с увехнали и обикн. опадали цветове. Вятърът ронеше последните цветове на прецъфтелите череши. А. Каралийчев, ПД, 125. Току под нея се поклащаше при всяко духване на вятъра пухкавото кълбенце на прецъфтяло глухарче — нежничко, леко, прозрачно. П. Бобев, ЗП, 15. Череши, сливи, ябълки, прецъфтели вече, подлагат на слънцето гъстите си клони и млади листа. Й. Йовков, ПГ, 215. До клонестия, още неразшумен орях, се криеше прецъфтелия вече дрян. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. // За цвят, венче на растение — увехнал, изсъхнал и обикн. окапал. — Момиченцето е намерило до плета едно кошерище от тоя бурен с колелатите листа. По него има много прецъфтели цветове. Т. Влайков, Пр I, 197. Димитровчето ми се видя тъй хубаво, тъй пъстро, тъй радостно! Тука има и малки, и големи, па и прецъфтели цветове. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 77. У нея [медуницата] на едно и също растение младите цветове са розови, разцъфтелите — тъмночервени, а прецъфтелите — сини. Ст. Драганов, ФБР, 51. // За градина и под. — който е пълен с такива растения, цветове. Прецъфтяла ливада.
2. Прен. Обикн. за жена — който не е млад, застарява или е остарял. Една прецъфтяла дама помоли Рълев да разтълкува съня ѝ. Й. Попов, ПЧ, 61. Беше се подготвил [Стоянчо Църката] за велика нощ .. Точно когато пръстите му докоснаха скръбното лице на Дафина, дядо Златан Басмаджиев .. замахна с дряновия си бастун. Прецъфтялата любовница писна. Ив. Динков, МВ [еа]. Мамеше съпругата си, прецъфтялата госпожа Привон, с „вдовицата на един адвокат“ .., Лола и самият аз прикривахме тази опасна връзка. М. Христов, ИЕБ I — II (превод) [еа]. Аз съм вече прецъфтял ерген и такъв ще си умра. Ив. Вазов, Съч. IХ, 18.