ПРЀЧА1, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Прекъсвам или затруднявам работата, заниманията на някого или нарушавам спокойствието, покоя на някого; безпокоя, обезпокоявам, смущавам. Докторът беше глух и не го смущаваха игрите ни в двора. А мама Капелничка ни изпъди, защото с крясъците си сме пречели на нейния Саша да работи. П. Славински, МСК, 40. Като дойде [подполковник] Каменов, войниците млъкнаха. .. — Продължавайте, момчета, пейте! .. — каза той .. Никой не отговори. .. — Какво, тогава да си ходя, щом преча? — каза Каменов и понечи да стане. Кр. Кръстев, К, 31. Той все говореше нещо на Сарандовица, но тя, залисана в сметките си, .. махаше с ръка, за да не ѝ пречи. Й. Йовков, ВАХ, 15. — Да се разходим .. — С удоволствие, ако не ви преча. Ив. Вазов, Съч. ХII, 186. Тая вечер тя [старата] ще стои при тях .., но няма да пречи никому, ето — свита в ъгъла, само ще ги слуша. Д. Талев, СК, 63.
2. Създавам неудобства, спънки, неприятности, затруднения на някого или за осъществяването на нещо; възпрепятствам. На паважа не можахме дълго да се бием. Прогониха ни шофьорите. Пречели сме били на движението. Е. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. Костаки обърнал гръб на дружеството и започнал да пречи на работата му. М. Арнаудов, БКД, 129. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. Ал. Константинов, БГ, 43. Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Елин Пелин, Съч. III, 86. — Аз обичам музиката .. — Докторе, ти очевидно си сбъркал призванието си .. — Едното не пречи на другото — отвърна докторът. Ив. Вазов, Съч. IХ, 167. По-ниските клони пречеха да се върви, трябваше [Грашев] .. да се провира през истински тунели. Д. Фучеджиев, Р, 215. Дълбокият сняг ни пречи да бягаме бързо. Снежната кора се пробива .. и ние затъваме. Ем. Станев, ПГВ, 118. // Не давам възможност, не позволявам нещо или някой да бъде видян или чут. Някаква кола задрънка из селото, но саплъците и къщите пречеха да се види коя е. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Жената се впусна към бай Марин. Гунка погледна, ала не видя лицето ѝ — пречеше плътната забрадка. Г. Райчев, ЗК, 213. Младежите седяха вътре едни на тезгяха, други на готовите бурета, трети на разпречените дъги .. Стойчо .. им говореше .. възторжено .. Дебелата дъбова врата, зидовете и тоя ехтеж на чешмата пречеха на пазачите да чуят какво точно говореше Стойчо. Ст. Даскалов, БМ, 58-59.
3. Само безл., с отриц. частица н е: не пречи. а) Не е от значение, не е важно за нещо, не създава неудобства или затруднения. Сега вече приличаше донейде на клуба на околийския градец. Малко по-сиромашка изглеждаше работата тука, но не пречеше. Кр. Велков, СБ, 85. И керемидите ще влязат в работа. Нищо, че са цигански и почернели, то не пречи. Ст. Марков, ДБ, 61. б) Разг. Добре е, не е лошо. Не пречи да имаш и няколко резервни чифта чорапи. Δ Не пречи, ако пристигнете по-рано от другите и подредите залата за празненството.
4. Прех. Остар. и диал. Обикн. в съчет. със същ. п ъ т. Спирам или затруднявам, задържам движението, преминаването на някого или нещо; запречвам1, препречвам, преграждам. Има нещо да ни пречи пътят. Е. Мутева, РБЦ (превод), 180. Пречи пръте да не минуват телците. Н. Геров, РБЯ IV, 391. Оставете ме тамо да ида, / дето клетник почива .., / .. / Пътя към гроба му не ми пречете. Ив. Вазов, Съч. I, 151-152. Че омръзна веч на царя / все пияниците път / да му пречат — из градът, / по селата, низ пазаря! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 125. преча се страд. от преча в 4 знач. преча си взаим. от преча в 1 и 2 знач. — Да постегнем училището. Ще водя аз два класа: първи и втори. Големата стая на училището ще я преградите со стена, за да не си пречат децата. Д. Талев, ПК, 73. Миньорите и бетонджиите се водеха като една бригада, комплексна, за да не си пречат и да не се конкурират. Т. Монов, СЧ, 91-92. Подир женитбата си Юрдан се отдели в една стая, една от стаите взе Иван, .., а в кухнята, .., в избата влизаха всички, объркваха вещите си, пречеха си. Г. Караславов, ОХ II, 12. пречи се безл. от преча в 1 и 2 знач. — Кадастралните списъци и всички други общински тефтери също така трябва да се унищожават. С това ще се пречи на събирането на данъците. Х. Русев, ПС, 129. — Всички ние ти се молим .., да оставиш гръцкия език от училището си и да учиш децата само на български. Нека не угасва българската искра у тях, .., нека не се пречи на българската свобода. Д. Немиров, Б, 49.
ПРЀЧА СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Меся се, намесвам се в работата, намеренията на някого или в неговите отношения, без той да желае това, като обикн. го възпирам да направи нещо; пречкам се, бъркам се. В а р в а р а: — Работи, с работа осмисли живота. Н е н о в: — А когато и на работата ми се месят! Когато и в нея ми се пречат. Ив. Кирилов, Ж, 74-75. Ако ѝ са толкоз мили и свидни ъ-овете, нека знае, че .. без да ѝ са пречим, оставаме я на волята ѝ да ги туря, .., като опашка на сяка дума. Г, 1863, бр. 8, 63.
2. Преча (във 2 знач.); пречкам. — Отдето си дошел, там върви! — .. той зави мълком .. Бойко .., хвана да се одумва. — Хубаво .. той си беше намерил кирия надолу, кой го караше да се връща насам! .. Тъй ще му се пречат. П. Тодоров, И I, 101-1—2. Подир славната смърт Муратова на турский престол възлезе син му Баязид .., като уби брата си Якуба, който му са пречеше. П. Р. Славейков, СТИ, 12. Неговата [на Радомир Сурсувул] палата .. можеше да се докара .. да бъде .. прозрачна, та кой когато ще, да може да види що прави нейний домакин. Догневяваше тя .. на зидовете, които ся пречеха на очите, .., та да не могат да видят вътрешността на дома на тоя правий человек. Б. Димитров, Я I (превод), 116.
3. Виждам се, забелязвам се. Чиста, бистра вода нийде ся не вижда .. да тече отнейде или да извира; тук-там ся пречат кладенци, изкопани дълбоко, гьолчини. Ил. Блъсков, ИС, 98.
ПРЀЧИ МИ несв., непрех. Обикн. в съчет. с н е или к а к в о и следв. изр. със съюз д а. Разг. Няма да се затрудня, нямам пречки да направя нещо. Какво му пречи на човек да се помоли на Господ? К. Видински, НСП, 12. Не ми пречи да отида до тях. Δ Какво ми пречи да разговарям се него.
◊ Преча се на пътя на някого. Разг. Обикн. в отриц. Представлявам пречка в живота на някого. Посинелите ѝ [на мама] устни се разтвориха: .. — Беше болно... в люлката... и една нощ станах... Да, студено беше... зима... и го открих... да не ми се пречи на пътя... Да остане всичко на моето дете. Сега ми се връща. Горан иска да погуби Анчето. Н. Райнов, КЧ II, 101. Като казанджия аз ще мога да бъда страшен за владиката .. аз хванах да кроя вече на ума си какво трябва да направя да накажа Костаки и владиката, че не зависи от тях да ми се пречат на пътя, а от мене зависи един ден да стана и страшен, и опасен за тях. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 34. Пречат му и двете ръце. Разг. Много е непохватен, несръчен.
ПРЀЧА2, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. 1. Прех. и непрех. Преминавам, минавам нещо или през нещо напряко; прекосявам1, препречвам (Н. Геров, РБЯ). ● Нар.-поет. П р я к о (м) п р е ч а; п р а в о п р е ч а. Идат три моми красни, / право си пречат двори широки, / двори широки с порти високи, / да си откъснат трите зюмбюля. Нар. пес., СбВСтТ, 621.
2. С предл. н а. Отивам (в 1 знач.). Противоп. идвам. ● Нар.-поет. П р я к о (м) п р е ч а; п р а в о п р е ч а. Отдолу иде свети ми Георги, / отдолу иде, пряком прече, / пряком прече на кошери, / на кошери въз двама овчери. Нар. пес., СбВСт, 44. Па побегна добра коня / низ ливаде .. / юзда влачи, трева тлачи, / преком пречи на езеро. Нар. пес., СбВСтТ, 41.
3. Кръстосвам (в 5 знач.). Поп Грую с черковната мантия, която покриваше целия му кон, отдавна вече пречеше надолу-нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 60. преча се страд. от преча в 1 знач.