ПРЀЧЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от преча1 и от преча се. Ще има хора и прослойки, които ще се съпротивляват на реформата [образователната] (например многобройното учителско съсловие, .., учителските синдикати, ..) .. съпротивата .. — реализирана е от различни прослойки и индивиди, .., с различни цели и мотиви, с различни възможности за пречене. Кап., 2004, бр. 38 [еа]. Страдаме от особен нашенски дефект .. Често ни мъчи разминаването между добро намерение и реално действие .. Да видиш добрите пътища, след като се е обърнала колата .. Да си скъп на чуждите трици и евтин — на своето брашно. Да се родиш с някакъв талант, но да го използваш предимно в пречене на другите. Пл, 2002, кн. 7-8 [еа]. Аз пък мисля: пречи ми земята. / .. / Пречи ми с една жена обречена — / с тази, дето някога бе лунна, / но угасна... и от толкоз пречене / вече нямам време да целуна. Д. Дамянов, ПИЩ, 32.
ПРЀЧЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от преча2 и от преча се.