ПРЀЧЕСТ м. Диал. Обикн. ед. Църковно причастие2; комка; причест. Попът .. бъбреше: — Ей, хора, ..! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Елин Пелин, Прик. I [еа]. — Дядо попе, всичките пости съм постила, всичките пречести съм взимала. Грях .. пред бога нямам. Й. Вълчев, РЗ, 19. Къга стане мой по-млади братък, / че да иде черква Раваница / да си земе нафора и пречест. Нар. пес., М. Арнаудов, БМНП [еа]. — Там [в Янинска земя, павликянска] не били Бога веровали, / там не били църкви отивали, / там не били пречест бре зимали, / .. първо либе за робина знали, / мила сестра за либе са знали. Нар. пес., БНТв IV [еа].