ПРЕЧЍТАМ, -аш, несв.; пречета̀, -ѐш, мин. св. пречѐтох, прич. мин. св. деят. пречѐл, св., прех. Остар. и диал. 1. Чета повторно, отново; препрочитам. ● Нар.-поет. Ч е т а и п р е ч и т а м. А любителят на поезията .. ще земе само мъничката книжка „Избрани стихотворения“ .., ще я чете и пречита. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 98.
2. Прочитам. Познава се от оплакванията на госпожа де Севине до дъщеря ѝ, че Расин и Боала се гощаваха вечер у Нинон на разноските на сина ѝ, откак пречетяха заранта стиховете си на царя и на госпожа де Ментенон. Б. Горанов, ЖГС (превод), 128. — Я идете докарайте / .. младо гърче / да пречете бело писмо. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 480. Сиво соколенце, / .. / .. изтърси тая бела книга. / Ка я везе Марко Кралевичи, / та зачета тая бела книга, / дур пречета тая бела книга, / низ очи му кърви потекоа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 29. Пристига друго бело писмо / .. / Като това писмо пречетаа, / веднъг стана Айкуна девойкя, / та излезна из Стамбола града. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 73.
3. Преброявам; прочитам. Пречете [Тласко] парите и видя, че бяха .. около 70 лири. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 188. — Иди и пречети кожите — .. Аз отидох, пречетох ги и върнах са в мазата. — Колко са? — ма попита кир Михалаки .. — Осемстотин и шеесет и пет — казах аз. Л. Каравелов, Съч. IV, 61. Няколко са (и на пръстите от едната си само ръка можем да пречетем тези читалища), които показаха жилавината в своя живот. Ч, 1875, бр. 1, 11. — И един час ми се вижда хиляда години, догде да ги [жълтиците] пречета .. — Ти първо ги пречиташ. ВУХБ (превод), 74. Китка майка е увила: / стръковете е пречела, / листето е преброила. К. Христов, СК, 6. пречитам се, пречета се страд. Стиховете му .. се четат и пречитат, а много знаят и наизуст. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 21. Всичките тия три войски стават купно петстотин и петдесет хиляди войни, а като им са пречетат и резервите, стават близо до осемстотин хиляди. Хр. Драганович, НБ (превод), 89-90. Като са пречете вярно числото на люлеянията в един час при екватора, ний, колкото повече отиваме на север или на юг, ще определим с точност дали са приближаваме към центъра на земята, или са отдалечаваме от него. Д. Витанов, НС (превод), 90.