ПРЀЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пречкам и от пречкам се. Стане ли един път явна болестта, болните са оплакват сявгаш от .. болеж и от едно пречкане в устето на гръкланят. Ив. Богоров, СЛ, 53. Кога се случи да се пречкат [децата му] с някого, той ще бъде по-остър към своите, отколкото към другите, и не ще се намеси в частните им пречкания. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 65.