ПРЀЧНИЦА ж. Диал. Пречка (в 1 знач.); пречник. Портичката си стоеше затворена, прикачена с лескова гъжва и дървено витле. Но забеляза наблизо до вратата, че са отпрани две пречници. Сигурно оттам са се промъкнали. Кр. Григоров, ПЧ, 117.
