ПРЕША̀РВАМ1, -аш, несв.; преша̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Шаря1, нашарвам отново, повторно — по същия или по друг начин. Мохамеданските ни събратя просто имали свободата да употребяват боите, да шарят, а понякога и да прешарват своите халища, както си щат! Н. Хайтов, ШГ, 17. Попитах друга .., „мурафетлия“ жена, шарила и прешарила много халища, попитах я как „съешава“ цветовете. Н. Хайтов, ШГ, 18.
2. Шаря1, нашарвам повече, отколкото е необходимо. ● Нар.-поет. Ш а р б а п р е ш а р я. Отиде [загорско момче] по седенки, .., дето моми платна белят, .., / засвири с меден кавал. / То малко посвирило, те много потропали, / шарба прешарили, платна прегорили, / .. / — Мари мале, стара мале, / .. / Днеска отде го вятър довя едно лудо-младо, / .. / то малко посвири, ние много потропахме, / шарба прешарихме, платна прегорихме. А. Калоянов, СбСМБ [еа].
3. Диал. Шаря1, нашарвам. „Армаган ще ти донеса, / син арнич, Минке, и червен, / дарове да си прешарваш.“ Нар. пес., СбНУ ХХХI, 183. прешарвам се, прешаря се страд.
ПРЕША̀РВАМ2, -аш, несв.; преша̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Шаря2, движа се бързо и докрай из нещо. Кабакчиоглу още веднъж прешари с поглед фермана. Всички чакаха от него заповед. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 486. прешарвам се, прешаря се страд.