ПРЕШЍВАМ, -аш, несв.; прешѝя, -ѝеш, мин. св. прешѝх, прич. мин. страд. прешѝт, св., прех. 1. Шия отново, повторно, много пъти или по нов начин. Хаджи-Генчовите шалваре са биле ушити първи път преди московците; а сега ги той прекроява и прешива дванайсети. Л. Каравелов, Съч. II, 6. Любка стиска зъби и не спира да върти ръчката на стария „Сингер“, останал още от майка ѝ. Прекроява и прешива свои стари неща и ги продава. Тема, 2006, бр. 23 [еа]. Сва нощ седела Ябъка / .. / девет кошули сашила, / сашила и сѐ прешила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 217.
2. Диал. Зашивам нещо на друго място (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Скъсвам дреха (Н. Геров, РБЯ). прешивам се, прешия се страд.
◊ Там, дето шиеш ти, аз съм вече (веке) прешил. Диал. По-възрастен и по-опитен съм от тебе и вече съм изпитал това, което на тебе ти предстои или те блазни.