ПРЀШЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Анат. Прил. от прешлен (в 1 знач.). Тялото и дъгата [на прешлена] заграждат отвор, наречен прешленен. Анат. IХ кл, 25. Гръбнакът се състои от съединени помежду си прешлени. Между прешленните тела са разположени хрущялни дискове. Р. Леонидов, ОГ (превод), 269.