ПРЕЩРА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прещраквам и от прещраквам се. Вече си облича [Найден] палтото, когато чува прещракването на бравата. В. Жеков, ТП, 106. — Изчезнал е трофеят .. До скоро, умницата ми .. Чу се прещракване и сигнал „свободно“. Зара дълго остана със слушалката в ръка. Б. Дукова, СНЛ [еа]. При влажно време зачестяват прещракванията в колената. Δ Неговите прещраквания на ситуациите ни изумяваха — той винаги вземаше вярното решение.