ПРЕЯ̀ДАМ, -аш, несв. (диал.); прея̀м и (диал.) преяда̀, -ѐш, мин. св. прея̀дох, прич. мин. св. деят. прея̀л, пов. прея̀ж и (диал.) преядѝ, св., прех. и непрех. Преяждам. Повече тъй не можело — едни да ядат и преядат, а други да мрат отглади. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 425. Има време да донатупа Цеко, който отдолу дереше гърлото си и го псуваше скорострелно, като преядаше срички и цели думи, за да повтори повече пъти псувнята. Т. Харманджиев, КЕД, 34. Мнозина са ся тежко поболявали, защото са преядали. П. Р. Славейков, ПЧ, 63. Много хора има .., които познават, че не е хубаво да преядат, защото от преядане и препиване са раждат болести и заричат са, .., че друг път няма да преядат, за да не им стане тежко. Ил. Блъсков, РК, 24. преядам се, преям се, преяда се страд. преяда се, преяде се безл.
ПРЕЯ̀ДАМ СЕ несв.; прея̀м се и преяда̀ се св., непрех. Диал. Преяждам; преядам, преяждам се (Н. Геров, РБЯ).
ПРЕЯ̀ДА МЕ несв.; преядѐ ме св., непрех. Диал. Преяжда ме. Мнозина болни бълват; някои от тях ги преяда сърцето. Ив. Богоров, СЛ, 34. Често болните усещат да ги преяда в коремат и да ги болят бъбреците. Ив. Богоров, СЛ, 76.