ПРЕЯ̀ДКА ж. Диал. 1. Сухо или студено ядене, поднасяно обикн. наред с основното или след него за дояждане, мезе; заядка1. За преядка слагали си [римляните] на обяд, освен други ястия, славееви и паунови язици. Лет., 1874, 67. Откъде произлиза това, гдето сте ви почти всякога здрави, .., а синът на господина управителя .. е болнав ..; зачтото ви ся храните с храна проста, а той яде всякога ястия изкуствено сготвени и сладки преядки. С. Радулов, НД (превод), 12-13. Около трапезата бяха ся нарядили много от жителите на Сагри .., прибрани да придружат своито господари по обичая, който имат във великолепните угощения. Множеството ся пръсна по малко преди да изнесат преядките. БКн, 1859, кн. 1, 92. Не е добре [да се дава] ни кисел хляб, ни подправени ястия, а най-лошите са .. препръжени преядки. Лет., 1869, 95.

2. Десерт. Селянчето ми предложи за преядка (десерт) цели върхари с малини и лешници. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 64. На същия лист докторът забележи едно по едно разядките и преядките на пътнишката ни сухоежбинска трапеза. Ив. Вазов, Съч. ХV, 108.

3. Преяждане; преядане (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)