ПРИ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието към нещо или някого, намаляване или унищожаване на разстоянието между субекта на действието и нещо, някого, напр.: п р и б л и ж а в а м, п р и д в и ж в а м, п р и с т ъ п в а м, п р и з е м я в а м с е, п р и т е г л я м, п р и в л и ч а м, п р и д ъ р п в а м и др.
2. Закрепване, прикрепване на едно нещо към друго, напр.: п р и в ъ р з в а м, п р и ш и в а м, п р и к о в а в а м, п р и п о я в а м и др.
3. Добавяне на нещо към нещо друго като допълване, напр.: п р и б а в я м, п р и с ъ е д и н я в а м, п р и с т р о я в а м и др.
4. Осъществяване на внезапно и краткотрайно действие, напр.: п р и м и г в а м, п р и п л а к в а м, п р и р и т а м, п р и п л а м в а м, п р и г ъ р м я в а м, п р и п и щ я в а м и др.
5. Осъществяване на действието в слаба степен, донякъде, напр.: п р и д ъ р ж а м, п р и т в а р я м, п р и в д и г а м и др.
6. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма, лич. местоим. м и и частицата с е — възникване на желание за извършване на действието или за преминаване в състоянието, посочени от изходния глагол, напр.: п р и и с к в а м и с е, п р и я ж д а м и с е, п р и п и в а м и с е, п р и п у ш в а м и с е, п р и д р я м в а м и с е и др.
7. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и лич. местоим. м и — възникване, преминаване в ново състояние, напр.: п р и г л а д н я в а м и, п р и з л я в а м и, п р и м ъ ч н я в а м и и др.
8. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма, лич. местоим. м и и частица с е, при непреходни лични глаголи с частица с е — получаване на невярно, лъжливо, нереално впечатление, напр.: п р и в и ж д а м и с е, п р и ч у в а м и с е, п р и с т о р в а м и с е, п р и п о з н а в а м с е и др.
9. Довеждане на действието до резултат, напр.: п р и в ъ р ш в а м, п р и г о т в я м, п р и с в о я в а м, п р и т ъ к м я в а м, п р и ш п о р в а м и др.
10. Извършване на сходно успоредно действие с друго основно действие, съвместно с друг субект, напр.: п р и г л а с я м, п р и п я в а м, п р и д р у ж а в а м и др.
II. Именна представка за образуване на прилагателни имена със значение: 1. Който се намира, разположен е близо или непосредствено до нещо друго, напр.: п р и м о р с к и, п р и б р е ж е н, п р и д у н а в с к и и др.
2. Диал. Въз-, напр.: п р и б я л, п р и в и с о к, п р и к и с е л, п р и м ъ ч е н, п р и м а л ъ к, п р и г р о з е н (Н. Геров, РБЯ).
III. Именна представка за образуване на съществителни имена от други съществителни имена за изразяване на допълнителен признак, свързан в някаква степен със значението на изходното съществително име, напр.: п р и в к у с, п р и в е ч е р, п р и д и х а н и е и др.