ПРИБА̀ВЯМ, -яш, несв.; приба̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо при, към друго нещо, други неща; добавям. За да улесня четците, прибавям в края малко речниче с тълкуване на някои .. думи. Т. Влайков, Съч. I, б. с. Стоичко Данкин измъкна от пояси си .. торба. Джони я напълни с брашно, претегли я на кантара и грижливо прибави в тефтера си стойността на брашното към пасива на длъжника. Д. Димов, Т, 165. Всичките тия разкази .. фърляха ново освещение върху моралната сила на дякона и прибавяха нови зари на ореола. Ив. Вазов, Съч. ХII, 165. Все тъй хванати за ръка, те [Лина и Митко] влязоха в училището .. Всичко туй той [Спас] щеше да прибави в писмото си до инспектора, тъй че празната страница можеше и да не стигне. Й. Йовков, Разк. III, 13-14. Той [дядо Коледа] .. ми турил до кревата таз писалка и шейната, кимнал мигом със глава, па прибавил и халва. А. Разцветников, ОНН, 30.
2. Извършвам аритметичното действие събиране; добавям. Няколко рационални числа можем да съберем, като събираме по познатото правило първите две от тях, след това към получената сума прибавяме третото събираемо .. и т. н. до последното събираемо. Алг. VII кл, 32. Ако към З прибавим 5, колко ще получим?
3. Казвам, съобщавам (устно или писмено) още нещо към това, което аз или някой друг сме казали, съобщили; добавям, допълвам, додавам2. — Надникнал бях и в кухнята — .. Калин се досеща какво мисля. — И тук тя разтреби — говори той .. Много добро момиче .. И Калин прибавя с други, по-сериозен и наставнишки тон: — Все друго е .., когато жена влезе в една къща. Й. Йовков, Разк. II, 43-44. — Аз познах пак коня на Цанка — каза Спирдончето. — А другият е моят — прибави Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 197. Тричко Рашков беше най-интересният наставник в неговата рота. Нека прибавим, че в началото на войната, като майор, той беше още ротен командир. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 419. Раковски все разпитваше: как са постъпили в тоя или оня случай? Как са нападнали или по какъв начин са се оттеглили? И все прибавяше: „Браво! Не сте ме засрамили“. Ст. Дичев, ЗС I, 404. Като свърших тая работа, без да прибави една дума повече, изпрати ме с едно заптие да ида да спя. К. Величков, ПССъч. I, 29. Като си дошел баща ми, майка ми едва могла да му разправи какво станало и как се усетила, но прибавила, че не се надее да оживее ни тя, ни аз, новороденият. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. прибавям се, прибавя се страд. Като се прибавят и белите му, винаги чисти и изгладени дрехи, и новата европейска сламена шапка, това беше достатъчно, за да ни накара да гледаме на него донейде със завист, донейде с възхищение. Г. Белев, ПЕМ, 113. Хайверът .. се трие в продължение на 15-20 минути с дървена лъжица, като се прибавя на тънка струя растително масло. Л. Петров и др., БНК, 163. прибавя се, прибави се безл. от прибавям в 1 и З знач. Тряба да са прибави при това, че осъжданието им тряба да става не другояче, освен после явни доказателства. Хр. Ботев, КК (превод), 67.
ПРИБА̀ВЯМ СЕ несв.; приба̀вя се св., непрех. Обикн. с предл. к ъ м. Присъединявам се към нещо, включвам се в група неща, като я увеличавам по количество или състав; добавям се. Към безпокойството му за Васил се прибавиха и грижите около заминаването му за Германия. М. Грубешлиева, ПИУ, 134. Българинът стана от мястото си; към бледността му се беше прибавила и някаква студена рязкост. — В такъв случай .. ще съобщя с шифрована депеша поставените от вас в разговора ни въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 284. Радуш, възгордян, че към старата му слава се прибавя нова, върви изпъчен и важен и води кучето със себе си. Й. Йовков, Разк. I, 115. Скоро се прибави и друга причина, която трябваше да ни накара да се откажем от всяка мисъл за сън. К. Величков, ПССъч. I, 33. Ако в съставът на млякото да не би са намирал вар, то костите на детето би захванале да губат някои свои частици, а нови не би могле да са прибават и младото тяло би останало с хръщял наместо кости. Знан., 1875, бр. 10, 150. Прибавяха се ден след ден в радостно очакване.