ПРИБЀЖИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, където човек или животно в беда, опасност, при нужда и под. може да се скрие, укрие и да намери спасение, помощ, закрила; убежище. Първан .. се мръдна вътре .. Гонителите му .. отминаха напред .. той побара с ръце наоколо: напипа някакви си качета и дреболии, по които позна, че прибежището му е една бакалница. Ив. Вазов, Съч. VIII, 151. Турците искаха да заловят епископ Висарион, ала той с много българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там намериха прибежища и много българи от околните села. А. Дончев, ВР, 145. В Дряновския манастир са потърсили прибежище около 200 души бунтовници от околните села. Зл. Чолакова, БК, 11. Те [пъдпъдъците] виждат жълтото око на фара .. и се устремяват към него. Там очакват да намерят топлина, прибежище и покой. Ем. Станев, ЯГ, 32. ● Обр. Марк Аврелий ..: „Нийде няма по-тихо, по-необезпокоявано прибежище от човешката душа“. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 10. Тука в мирна келия има мирно прибежище за мисли, храни ги со свята храна. Е. Мутева, РБЦ (превод), 105. Под кулата има .. подземница .. Духът на средните векове, изгонен от върха на кулата, намерил е прибежище в тая бездна. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75.
2. Прен. Нещо, което служи за спасение, закрила, утеха и под.; пристан. Дружеството трябва да бъде прибежище и .. опора на ония наши учени /сегашни и бъдещи/, които би били мъже науки и образования. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 139. Манастирът станал прибежище на святата вяра и на свободата. Ст. Ботьов, К (превод), 84. ● Обр. Който живее под покрива на Всевишния, той .. казва Господу: — Ти си мое прибежище, защита моя! Библ., 680. „Освен бога, друго прибежище нямам .. още съм в дома, дето живяха моите покойни родители, нъ не ща да мога веке да седя там.“ Р. Блъсков, ТПД (превод), 6. Жената .. остава при огнището, .., за да го устрои .. и най-привлекателното е, че тя образува прибежището и успокоението на мъжа. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 3.
3. Остар. Място за живеене; подслон. По-голямата част от жителите остават без прибежище, полуголи, боси, страждающи от студ .. и глад. НБ, 1877, бр. 66, 258. — Аз искам да си хвана стая вън от къщи .. — Ний можем да ви дадем една стая .. Така прочее младийт Исидор Христодактилов може да ся вмъкне в прибежището на това сирото семейство. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 92. За человека, когото ти наричаш приятел твой, кажи ми: .. Когато болест някоя тя накара да ся оттеглиш от веселийт и многогрижний той свят, иде ли подире ти в тихото и мрачното ти прибежище? Пчел., 1871, кн. 1, 13-14. Какво ли му [на дървото] е станало? .. тук-там покрито с дребни листове, в които и птиченцето мъчно може да намери обичното си прибежище, гнездото си. Ч, 1871, кн. 14, 428. ● Обр. Тез светове въздушни, що в мойта кръв горяха, / добили плът нетленна в стиха ми съкровен, / от битие далечно те спомени ли бяха, / прибежище ли земно за някой дух свещен? Т. Траянов, Съч. III, 70.
4. Остар. Средство, възможност, към които прибягва човек, обикн. в критична ситуация. — Какво е това, що носиш, и къде го заносяш: — То са ветхите дрешки на горката ми майка и ги занасям да ги продам; те са вече най-последнето ни прибежище — разправяше момичето, без да знае, че говори на царя. П. Р. Славейков, ПИ, 17. Имаме едно последне прибежище: то е да побегнем и така да ся отървем от всичко. М. Балабанов, С (побълг.), 45. Плачът е единственото прибежище на чувствителна жена. Ст. Ботьов, К (превод), 159. Едни .. стоят побледнели, онемели, несвестни .., и други пък търсят прибежище в обричвания. П. Кисимов, ОА I (превод), 63.