ПРИБЀЖКА ж. Обикн. мн. Придвижване с бягане на кратко или много кратко разстояние (обикн. при военни действия или учение, спортни упражнения и др.); прибягване1, притичване1, изтичване. Бойците се измъкнаха през отвора на избата и .., с прибежки и залягания, се добраха до съседната къща. Ив. Мартинов, ДТ, 205. Матьо започна непрекъснато да прави прибежки ту до кухнята, ту до стаята, ту до коридорчето, като прострелваше видимите места пред себе си. Той очакваше всеки момент .. да се сгърчи от някой куршум. Д. Ангелов, ЖС, 495-496. Щом жандармеристът се показа, за да направи третата прибежка, той [Петю] натисна спусъка на новата манлихера. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 285. В разгара на хищното боричкане вълчицата .. направи няколко почти несъзнателни прибежки наляво и надясно, върна се, спря се. Г. Райчев, В, 8. За по-голямо въздействие върху коремните органи се използват .. упражнения, предизвикващи тръскане — подскоци, прибежки. Н. Манчева, ЛФ, 193.
◊ На прибежки. Разг. С прибягване, притичване на кратко разстояние, от едно място на друго. На прибежки минаха в настъпление, добраха се до Лазовата ковачница. Д. Бегунов, ГВВ, 29. Прекоси на прибежки моравата. Ал. Андреев, НСС [еа]. Норилск! Най-интересният .. град зад Полярната окръжност. В първия момент дъхът ни спира — страшно студено е, минус 40º .. Духа толкова силен вятър, че хората се придвижват на прибежки — от стълб до стълб. К, 1974, кн. 5 [еа].