ПРЍБИР, мн. няма, м. Диал. Обикн. в съчет.: няма прибир. Няма прибиране, обиране, събиране (за голяма реколта от селскостопанска култура). За късмет пък тая година беше се пръкнал един боб — прибир няма! Ст. Даскалов, ЕС, 189. „Може би от тая кубанка щеше да букне такава нива, че прибир да няма! Ама аз с мойта проста глава хвърлих всичко по дяволите!“ Ст. Даскалов, СЛ, 339.