ПРИБО̀Й1, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. 1. Разбиване на морските или океанските вълни в брега. Бреговете на страната [Исландия] постоянно се подкопават от морския прибой. Св. Кюпрюбашиев, И, 15. По пясъка се бяха появили хора, махаха ръце и падаха по очи, кръстеха се и нещо викаха, но шумът на прибоя поглъщаше думите и до кораба достигаше само движението на телата и ръцете. Д. Добревски, БИ, 25. Морето беше страшно и бурно, прибоят силен и край почти пустия бряг водата вреше и кипеше. Г. Данаилов, УМ, 102. Гребяхме към брега с такова отчаяние в сърцето, сякаш ни очакваше смъртно наказание .. Всички разбирахме, че щом лодката се приближи до брега, прибоят веднага ще я разпилее на парчета. Г. Жечев, РК (превод), 42. // Шум, причиняван от разбиването на морските или океанските вълни в брега. — Сега най-важното е да вярвате! — той говореше необикновено високо и внушително, но може би искаше само да надвика прибоя. Л. Дилов, НП, 170. Въздухът не трепваше и не се чуваше никакъв звук освен прибоя. В. Несторова, ОС (превод), 68.
2. Част от бреговата ивица на море или океан, където се разбиват вълните. Суматра просветва .. Не само богато шумналата гора — всичко тук притежава първия, най-жив цвят на природата — и морето, и обраслите скали на прибоя. Б. Трайков, ВО, 46.
— Рус. прибой.
ПРИБО̀Й2 м. Диал. 1. Бързей (във 2 знач.). Фърлил пезивольо у прибойо и сѐ го скинал. Нар. прик., СбНУ XLII, 274.
2. Вир, който се синее (Т. Панчев, РБЯд).