ПРИБРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прибера като прил. Разг. 1. Който обича реда, държи нещата си в добър ред; подреден. Противоп. разхвърлян. Габровката е добра съпруга, майка и прибрана къщовница с пословично трудолюбие. Ив. Хаджийски, БДНН II, 114. — Малката стаичка е свободна. Голямата дадох на една сама госпожа — чиновничка. Добра жена — чиста, прибрана. Г. Райчев, ЗК, 206. И бащата, и майката бяха прибрани хора. Двора им да погледнеш, в къщата им да отидеш, окото ти на нескопосано нещо няма да се закачи. И. Петров, НЛ, 23. Беше уредна стопанка и постоянно се нервираше, че мъжът ѝ не беше прибран като нея. Кр. Григоров, ТГ, 113.
2. Който живее скромно, тихо и съблюдава общоприетите норми за приличие и ред; скромен, почтен. — Дойчининото момиче и то е долу с един техник. И майка му и баща му са прибрани хора, пък то всеки ден като носни кърпи ги мени. Чудомир, Избр. пр, 184. Взе си една медицинска сестра .. Прибрана жена излезе — нея я знам. Дете му роди, заживяха като хората. Д. Дамянов, ПИЩ, 61. Той беше прибран мъж, в кръчми не ходеше, много рядко се отбиваше в някое кафене, за да се види с хората. Г. Караславов, ОХ II, 584. Учителите българи, духовният елит на българщината, бяха люде скромни, прибрани. Д. Спространов, С, 45-46. // Диал. Сдържан, въздържан, умерен. На г. Страшимирова се е предлагало сътрудничество в наши списания, но само с условие да бъде по-прибран, да не бъбри много. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 263. Нека [учителят] бъде прибран и скромен и в разговорите си, па да умее да слуша други снизходително. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 64.
3. Който е чисто и прилично облечен и има добър външен вид; спретнат, стегнат. Макар да бе [войникът] чист и прибран, имаше нещо смешно в него — във фигурата му, в неудачното му козируване, в съсредоточения му внимателен поглед. П. Вежинов, ВР, 41-42. Старата беше уверена, че Тошка няма да облече жакета в къщи. Ще студува, ще се надува, ама пред хората ще излезе стегната, прибрана, ще бъде с новичко. Г. Караславов, Тат., 209. Виждаше се веднага, че не им е [на младежите] зле — лицата им заоблени, .., очите им гледат весело, закачливо, граничарите са стегнати, прибрани. Б. Несторов, СР, 154.
4. За част на тялото — който не стърчи, не се издава. Тя му се усмихна с много кокетство. Одобрително прокара очи по посребрените му слепоочия, по широките рамене, по прибрания корем. В. Люцканова, И II, 27-28. Личеше си, че е [кобилата] от сой: тънки нозе, малка глава, прибрани уши. Й. Йовков, ВАХ, 189. Лия и Хама довлякоха отнякъде хванато с тръстиков капан полудиво туземско куче .., което по прибрания си корем и тънкото продълговато тяло много приличаше на млада хиена. Гр. Угаров, ПСЗ, 283. // За дреха — който следва очертанията на тялото и не е много широк. Противоп. свободен. Предпочитам да нося по-прибрани дрехи.
5. За селище — в който сградите са разположени на близко разстояние една от друга. Противоп. пръснат, разпилян. Селото изглеждаше необикновено малко, прибрано и скупчено като гнездо. Й. Йовков, Ж 1945, 121. Неапол сега му се стори по-малък, но много по-прибран и хубав от пръснатия Рим. Сл. Боянов, СК, 78.