ПРИБРЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се намира в прибрежие (в 1 знач.). Те [растенията] населяват водни басейни, езера, блата, а също така заливите на реките и прибрежните ивици на моретата и океаните. Бтн V и VI кл (превод), З. Особен интерес представляват бодлокожите (морски звезди, морски таралежи и др.). Те са се появили от по-низши организми в прибрежните зони, където е имало обилна храна. Биол. VII кл, 1982, 5. Монреал е разположен на левия бряг на р. Св. Лавренти и на прибрежен остров, дълъг 35 км. Л. Мелнишки, К, 132. Прибрежни води.
2. Книж. Крайбрежен. Пътят вървеше край синура на самата водна пустиня и възлизаше по ниските прибрежни ридове. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Там някъде, в прибрежната част на града, дето беше дървеният кей, чуваше се висока глъчка. Й. Йовков, Разк. III, 79. Ние виждахме облите силуети на хълмистите брегове, блещукаха множество светлинки в прибрежните градовце. Ал. Константинов, БПр, кн. 34, 54. В тъмните прибрежни бурени имат легловищата си зайци, лисици. Ив. Вазов, Съч. XVI, 87.