ПРИБУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; прибу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам главата и лицето на някого с нещо (було, шал и под.); забулвам. Жените бяха прибулили булката и доведоха младоженците на софрата. ЖД, 1967, кн. 12, 1. Жената поразтвори крайчеца на шала, с който беше прибулила главата си, изгледа ме и спря. А. Гуляшки, ЗР, 121. Девер и кумица прибулват булка. Г. С. Раковски, П I, 12. — Хайде, Марийке, със меня, / аз нямам булче, Марийке. / .. И купи було до земя, / че си Марийка прибули / и я на конче покачи. Нар. пес., СбВСт, 775.
2. Прен. За облаци, мъгла, мрак и др. — покривам, обвивам нещо, като го правя трудно за виждане; забулвам. По небето бягаха леки облачета — те ту прибулваха, ту откриваха жълтия сърп на луната. Е. Манов, БГ, 104. Когато влизахме в Дурацо, дъждовна завеса бе прибулила морския простор. Н. Фурнаджиев, МП, 127. Вечерният здрач прибулва селото по хълма. П. Тодоров, Събр. пр II, 89. Гъста влажна мъгла пада и прибулва елите. На две крачки не се вижда. Р, 1926, бр. 231, 2. Когато тъмен мрак прибули / на Сена сънните води / и над готическите кули / небето звезден лик стаи, / Париж изтръпнал засиява. Ив. Пейчев, Избр. ст, 16. прибулвам се, прибуля се I. Страд. от прибулвам. Булката се прибулва от кумата. II. Възвр. от прибулвам в 1 знач. Жената се прибули с шала.
ПРИБУ̀ЛВАМ СЕ несв.; прибу̀ля се св., непрех. Покривам се, обвивам се с нещо и ставам труден за виждане; забулвам се. Де са незабравимите привечери край морето, когато далечината се прибулва и денят неусетно потъва в разлюлените води. Ст. Дичев, ЗС І, 243.